Други
Знаете ли, че
:: Видове дела :: Граждански дела :: Наказателни дела :: Участници в процеса :: Права на пострадалия :: Завеждане на дело :: Получих призовка :: Алтернативата :: Плащане на такси :: В делото участват :: Свидетелят :: Ролята на съда :: Как да стана съдебен заседател :: Обжалване ::
В БЪЛГАРИЯ ИМА:
Районни
Окръжни
Апелативни
Военни
Административни
Върховен касационен съд
Върховен административен съд
При първоначално образуване делото се гледа от първоинстанционен съд. Ако се обжалва решението на първоинстанционното дело, се образува второинстанционно дело. При обжалването се гледа от трета или касационна инстанция.
Районен съд (РС)
е основен първоинстанционен съд.
В България има 113 районни съдилища.
Разглежда граждански, наказателни, както и административно-наказателни дела. Тук се включват семейни и трудови дела, дела за издръжка и осиновяване, искове по търговски и граждански дела с цена на иска под 25 000 лв. и делби на недвижимо имущество.
Окръжен съд (ОС)
В България техният брой е 28. Разположени са в областните центрове.В съдебния район на всеки окръжен съд има един или няколко районни съдилища.
Ако определен човек или фирма са загубили дело в РС, те имат право да обжалват, като тричленен съдийски състав от ОС ще ревизира делото и ще прецени дали районният съдия е приложил правилно закона. ОС разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон. В София е създаден и Градски съд (ГС), с правата на ОС. Всички дела от РС се обжалват само пред ГС, а не пред ОС.
На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
Искове за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
Искове за собственост и други вещни права върху имот с ценана иска над 50 000 лв;
Искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и вземания за актове на начет;
Искове за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
Искове, които по други закони подлежат на разглеждане на окръжния съд;
Тежки престъпления, в т. ч. убийства и др.;
Военен съд
Разглежда като първа инстанция наказателни дела за престъпления, извършени от военнослужещи или служители на МВР. За тези дела второинстанционен съд е Военно-апелативен съд. Компетентността на военните съдилища е определена със закон. Те са със статут на ОС.
Административен съд
Биват 28 на брой. Осъществява същата функция като касационен съд, но само по прилагане на законите в административното правораздаване. Aдминистративен съд се произнася и по спорове за законосъобразността на актовете на Кметовете и Общинският съвет.
Апелативен съд (АС)
Гледа дела, образувани по жалби срещу решенията на окръжните съдилища като първа инстанция. Трима съдии от АС преценяват дали колегата им от ОС е приложил правилно закона. В страната има 5 апелативни съдилища - в Бургас, Пловдив, София, Варна и Велико Търново.
Върховен касационен съд (ВКС)
осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Той е и последна инстанция по всички граждански и наказателни дела.
Върховен административен съд (ВАС)
осъществява същата функция като ВКС, но само по прилагане на законите в административното правораздаване.
Има функция на първоинстанционен съд, когато става дума за дела по държавно- административни постановления – актове на Министерски съвет, на отделни министри и други актове, определени със закон.
Върховният съд е третоинстанционно и последно ниво за съдебно разглеждане на спорове. Актовете му не подлежат на обжалване.
ВИДОВЕ ДЕЛА:
Повечето дела в съдилищата са граждански
Делят се на трудово-стопански дела, дела за собственост – делби на имоти или произтичащи от договорни отношения – делби между съдружници, бракоразводни дела и т.н.
В теорията и практиката на юристите се използва термина страни, за да се обозначат участниците в гражданския процес. Страна по определено дело може да бъде всеки човек. Всички ние сме определени в правото като физически лица. Страна може да бъде и частна фирма, неправителствена организация, някакво учреждение – това са юридически лица. И в двата случая обаче гражданското дело предполага подаване на искова молба от едната страна, наречена ищец срещу другата страна, наречена ответник. В исковата молба се посочва причината за недоволството на ищеца.
Например, ако частната фирма, в която работите ви уволни без 30 дневно предизвестие, както е предвидено в Кодекса на труда, и ако това не е изрично посочено и във вашия трудов договор, Вие можете да подадете искова молба, в която да посочите това нарушение на закона и да съдите фирмата да ви заплати определено обезщетение или да ви върне на работа.
При наказателните дела става дума за криминални престъпления
срещу лица или фирми, или за действия, които се считат опасни за обществото. Такива престъпления са убийство, кражба, грабеж, изнасилване, заплаха за поставена бомба и т.н. Такива са и престъпленията срещу Република България - измяна, диверсия, шпионаж и т.н.
Тези дела започват с наказателно преследване от държавата, чрез прокуратурата.
В наказателния процес страните се наричат по друг начин. Прокурорът е обвинител, а този, който е обвинен в извършване на престъпление е подсъдим. Пострадалата страна може да участва в процеса като граждански ищец и частен обвинител.
Административните дела
имат за предмет административни актове, издадени от държавни организации, при изпълнение на възложените им функции. Страната ответник при тези дела винаги е организацията, издала атакувания акт. В специален закон са определени актовете, които подлежат на оспорване пред съд.
ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА:
Подсъдни на районен съд
неоценяеми искове
охранителни производства
дела с цена на иска (размер на претенцията) до 25 000 лв.
вещни искове
искове за издръжка
трудови спорове
За защита на лични и имуществени права, съдът е длъжен да разгледа и реши всяка подадена в него молба.
Районен съд - Левски разглежда дела, за които е налице едно от тези условия
- Местожителството или седалището на ответника е в община Левски или община Белене. (Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца)
• Местонахождението на поделение/клон на държавно учреждение или юридическо лице е в община Левски или община Белене.
• Местонахождението на недвижимия имот е в община Левски или община Белене.
• Мястото на откриване на наследството, т.е. постоянният адрес на починалия,е бил в община Левски или община Белене.
• Местоизвършването на деянието е в община Левски или община Белене.
Предявяване на иск
Гражданското дело започва с подаване на искова молба, която трябва да бъде написана на български език и да съдържа следното:
• съда
• името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива
• цената на иска, когато той е оценяем
• изложение на обстоятелствата, на които се основава искът
• в какво се състои искането
• подпис на лицето, което подава молбата.
В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.
Към исковата молба се представят:
- пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник
- вносна бележка за платени държавни такси и разноски, когато се дължат такива
- преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.
Ако исковата молба не отговаря на посочените изисквания, на ищеца се праща съобщение да отстрани допуснатите нередовности в седемдневен срок. Ако ищецът не отстрани в срок нередовностите в този срок, исковата молба заедно с приложенията се връщат. Ако адресът на ищеца е неизвестен, тя се съхранява в деловодството на съда, където ищецът може да я получи обратно.
Ако исковата молба и останалите документи отговарят на изискванията, преписите от нея и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.
НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА:
Делят се на дела от общ характрер (НДОХ), когато държавата обвинява някого в престъпление, чрез обвинителен акт, подготвен от прокуратурата. Преди делото да влезе в съда, процесът минава през задължителната досъдебна фаза – предварително разследване.
Когато става дума за по-леко наказуеми престъпления, с по-ниска обществена опасност, е предвидено пострадалият сам да може да бъде инициатор на процеса и да заведе наказателно дело от частен характер (НДЧХ).
Пример:
Вие обвинявате съседа си, че ви е ударил шамар или че Ви е обидил и наклеветил. Тогава няма участие на прокурор и няма досъдебна фаза.
Частни наказателни дела (ЧНД) са процеси по налагане мярка за неотклонение или за настаняване на хора за принудително лечение в болнично заведение.
Когато различни органи на държавната администрация санкционират граждани или юридически лица за тяхно протиоправно поведение, те имат право да обжалват пред съда. Тогава се образува административно наказателно дело (АНД). Това са делата за пътно-транспортни проишествия, неплатени данъци, неуредени сметки за парно, ток, вода, телефон и т.н.
При извършване на престъпление прокуратурата образува наказателно производство, което протича в две фази - досъдебна и съдебна.
Досъдебното производство може да протече в две форми - предварително производство, при което разследването се води от следовател, и полицейско производство, при което разследващ орган е дознател – служител на МВР. Ръководството и контрола по отношение на всяко досъдебно производство се извършва от съответната прокуратура. Досъдебната фаза приключва с изготвяне на обвинителен акт от органите на прокуратурата.
Съдебното производство се образува от съда след като прокурорът предяви обвинителен акт. Прокурорът и обвиняемият могат поотделно да представят доказателства преди първото съдебно заседание. Съдът събира и проверява всички представени доказателства. Следват съдебните прения и се дава последна дума на подсъдимия. Съдът решава дали подсъдимият е виновен и постановява присъдата. Тя подлежи на обжалване или протест от страна на прокурора пред второинстанционния съд в 15-дневен срок.
В съдилищата се образуват и наказателни производства въз основа на частна тъжба от пострадалия. Този вид дела се допускат само при престъпленията, определени със закон (такива са делата за обида, клевета, лека телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или от роднини). Тук няма досъдебно производство и не участва прокурор.
УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА:
ОБВИНЯЕМ
Лицето, срещу което е повдигнато обвинение.
Обвиняемият има следните права:
- да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства;
- да даде обяснения по обвинението;
- да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;
- да представи доказателства;
- да участвува в наказателното производство;
- да прави искания, бележки и възражения;
- да се изказва последен;
- да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси;
- да има защитник.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ
Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител.
Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена и се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Частният обвинител може да поддържа обвинението в съда и след като прокурорът го оттегли.
ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ
Лицето, пострадало от по-леко престъпление, може да повдига и да поддържа обвинение като частен тъжител.
Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Тя трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ
Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
Молбата за предявяване на граждански иск може да бъде устна или писмена и се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Той може да бъде предявен както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.
ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК
Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на обвиняемия, участвуват в наказателното производство като граждански ответници.
ЗАЩИТНИК
"Защитник" може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
• обвиняемият е непълнолетен
• обвиняемият страда от физически или психически недостатъци
• делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години
• обвиняемият не владее български език
• интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник
• когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатски хонорар
Когато задължително трябва да има защитник, съдът или досъдебният орган назначават служебен адвокат. Той може да участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. Работата му се заплаща от държавата, а не от подзащитния му.
Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдействува за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия.
Органът на досъдебното производство (следователят или дознателят е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на защитник и му осигурява възможност да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването, докато не изпълни това си задължение.
ПОВЕРЕНИК
Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник, който да ги представлява в наказателното производство.
ПРАВА НА ПОСТРАДАЛИЯ:
ЖЕРТВАТА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИМА СВОИТЕ ПРАВА
Кражбата на вещи от дома, отнемането на автомобил, нанасянето на телесни повреди не са рядкост в ежедневието. Щом попаднем в такава ситуация, ние ставаме “жертва на престъпление”. Това е всяко лице, което е понесло имуществени и/или телесни вреди от престъпно деяние.
Като жертва Вие имате право на защита по закон, като целта на съда е не само разкриване на престъпленията и разобличаване на виновните, но и овъзмездяване на вредите:
Неимуществени вреди – възникват при накърняване на живот, здраве, добро име. Такива са физически болки на пострадалия в резултат на нараняването, душевни страдания (скръб и мъка) по починал близък човек или увреждане на честта и достойнството.
Имуществени вреди – възникват при претърпени материални загуби или щети. Такива са стойността на откраднатите вещи, цената на ремонта на удареното МПС и др.
Жертвата може да участва в наказателното производство като:
граждански ищец, частен обвинител и частен тъжител.
В много случаи пострадалият участва в наказателното производство в две качества: на граждански ищец и на частен обвинител.
Законът не изисква задължително участие на адвокат, но гражданкият ищец, частният обвинител и частният тъжител могат да бъдат представлявани от такъв.
Граждански ищец
Това е един от начините за обезщетяване на пострадалия за причинените му вреди – претенция за овъзмездяването им в парично изражение, която се предявява от претърпелия вреди в резултат на деянието срещу него или неговото имущество. Кога се завежда граждански иск: Това може да стане (1) по време на досъдебното производство под формата на писмена молба или (2) в устна форма пред съда най-късно в първото съдебно заседание, когато съдът разясни правата на пострадалите. Последните получават призовка, в която се съобщава датата на първото съдебно заседание.
• Какви документи са необходими
Молбата за участие в наказателното производство като граждански ищец трябва да съдържа: имената на лицето, срещу което се насочва, престъплението, от което са причинени вредите, техния характер и размера на претендираното обезщетение.
При неимуществени вреди размерът на обезщетението са разходите за лечение, ако има такива, и равностойността в пари на болките и страданията. Посочете точно какви са вредите – стойността на отнети при грабеж или увредени вещи. Ваше право е и претенцията за лихва върху горните суми, чиито начален момент е датата на извършване на престъплението.
• Какво се печели с граждански иск
За да получи обезщетение от обвиняемия, пострадалият не е необходимо да участва в наказателния процес. Вместо това той може да предяви отделен граждански иск. Ако пострадалият НЕ участва в наказателния процес и се установи вина, тази информация може да се използва в един бъдещ граждански иск. Последващото гражданско дело ще бъде опростено дело, в което се решава единствено въпроса за обезщетението.
• Право на участие
С предявяването на граждански иск Вие встъпвате в ролята на граждански ищец в наказателното дело.
Гражданският ищец има право да
- се запознае с делото и да прави преписи от документи по него
- представя доказателства по делото, свързани с претърпените вреди
- депозира искания и възражения пред съда, когато са накърнени неговите
интереси по делото
- обжалва погрешни актове на съда, които се отразяват отрицателно върху неговите права и интереси
• Резултатът
При приключване на наказателното дело, ако обвиняемият бъде намерен за виновен в извършването на престъплението, съдът определя дали гражданският ищец има право на овъзмездяване и под каква форма. Ако съдът постанови, че обвиняемият не е виновен, пострадалият все още има право да заведе в последствие отделен граждански иск срещу него.
Частен обвинител
В тази роля може да се окажете, ако сте пострадал от престъпление от общ характер и поискате конституирането като частен обвинител. Престъпление от общ характер е всяко престъпление извън тези, за които се търси отговорност чрез подаване на частна тъжба (обида, клевета, лека телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или определена категория роднини).
• Молба
за конституиране като частен обвинител можете да подадете по всяко време след започване на предварителното производство до приключване на първото съдебно заседание. Пострадалият получава призовка, в която се съобщава датата на първото съдебно заседание.
Молбата за конституиране като частен обвинител се отправя към съда, който разглежда наказателното дело и може да бъде както писмена, така и устна. Тя трябва да съдържа данни за подателя си, както и за обстоятелствата, на които се основава (какво е престъплението, как са Ви причинени вреди, кога и къде е извършено престъплението и от кого).
• Права
По време на делото частният обвинител може да сочи доказателства, да прави искания, да представя тези и аргументи. За разлика от гражданския ищец (който може да участва само по въпросите на обезщетението), частният обвинител може да участва при доказването на вината на обвиняемия, както и при определянето на вида и размера на наказанието.
Частен тъжител
Определена категория престъпления не се преследват по общия ред, а само при наличие на подадена от пострадалия молба – частна тъжба. С предявяването й в съда се образува наказателно дело от частен характер, а подалото я лице (което е и пострадалият) се нарича частен тъжител. Такива престъпления са, например, обидата и клеветата, леката телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или определена категория роднини.
• Кога се подава частна тъжба
Подаването на частна тъжба трябва да е задължително в срок от 6 месеца от узнаването за престъплението.
• Тъжбата
задължително трябва да е писмена, с данни за подателя и този, срещу когото се подава. В нея трябва да изложите характера на престъплението, начина, по който са Ви причинени вреди, времето и мястото на извършване на престъплението. Заедно с частната тъжба може да се предяви и граждански иск. Частната тъжба се подава в съответния районен съд по мястото на извършване на престъплението заедно с препис от нея и писмените доказателства за подсъдимия, като се дължи и държавната такса.
• В образуваното дело по частна тъжба Вие осъществявате изцяло ролята на обвинител (тук прокурор не участва) и не можете да бъдете свидетел. Имате всички права на страна в производството. Неявяването Ви на делото без уважителни причини води до прекратяването му.
• Резултатът
Частната жалба завършва с произнасянето на присъда. В много случаи обаче пострадалият може да постигне спогодба с подсъдимия преди приключване на делото. Частният тъжител може да оттегли тъжбата по всяко време.
При престъпленията от частен характер с частната тъжба не може да се предяви и отделен граждански иск, защото престъплението първо трябва да бъде доказано преди да се присъди обезщетение за нанесени граждански вреди.
ЗАВЕЖДАНЕ НА ДЕЛО:
Как се завежда дело
Независимо, че всеки има право да се обърне към съда по определен въпрос, и юрисдикцията у нас и по света предполага справедлив съдебен процес, както по гражданските, така и по наказателните дела, ние имаме право на избор. Можем да изберем дали да се обърнем към съд или да се опитаме да решим проблема си по друг начин. Обикновено процесът е емоционално и финансово изтощителен за всички участници в него.
За да може съдът да реши даден спор, е необходимо да засяга въпроси, за които е предвидена съдебна намеса. Съдилищата не разрешават всички видове спорове, които възникват между гражданите.
Гражданското дело започва, когато едно лице или негов представител (обикновено пълномощник адвокат), внесе в регистратурата на съда искова молба. Молбата се пише в определена форма. В нея трябва да се обясни мотивирано, че другата страна не е изпълнила някакво задължение. Ответникът би могъл да подаде писмен отговор или да изложи възражението си в съдебно заседание.
Наказателно дело започва с внасяне на обвинителен акт в съда от прокуратурата. В този акт подробно се описва престъплението, което е извършил обвиняемият. Чрез обвинителнлия акт на съда се предоставят всички събрани до момента доказателства за престъплението, както и обясненията на обвиняемия, дадени преди образуването на делото, т.е. по време на разследването на престъплението от полицията или следствието. Това е дело от общ характер.
Наказателно дело може да започне и с внасянето на тъжба от частно лице. Тези дела се наричат наказателни от частен характер.
Например, делата за обида и клевета, които медиите тиражират непрестанно.
Административно дело започва с внасяне на жалба срещу организацията издала определен административен акт в регистратурата на същата организация. Задължение на учреждението е да изпрати жалбата, заедно с акта който се оспорва и обясненията по него в съда.
ПОЛУЧУХ ПРИЗОВКА:
Призоваването
е важен аспект на съдебната система и на способността й да раздава правосъдие по бърз и справедлив. Процесът на призоваване е насочен към защита на правата на лицата, въвлечени в съдебно производство. В хода на производството се засягат значителни законни права и интереси на страните. Страните имат право да бъдат информирани за съдебните заседания или действията на съда. Призовките трябва да се връчат на посочените в тях лица не по-късно от седем дни преди датата на съдебното заседание. Предварителното връчване на призовка се прави с идеята, че призованото лице ще има достатъчно време да се подготви за заседанието. Сътрудничеството ви с призовкаря е също много важно. Нарочното криене и отказ да се приеме призовка в крайна сметка увреждат Вашите права. И това не означава, че няма да има съдебна процедура. Съдът може да разгледа делото без Ваше участие. Отказът да се приеме призовката, обявлението или други съдебни книжа, които са редовно предявени, има същите правни последици, както и ако призовката е редовно връчена.
Призовката е официално съобщение, че лицето трябва да се яви в съдебната зала на определена дата и час. Много е важно да се явите точно на деня и часа, посочени в призовката.
Ищец, ответник, жалбоподател, свидетел или заинтересована трета страна или обвиняем (по наказателни дела). Законът позволява призовката да се връчи на лице, различно от посоченото в призовката. Призовката може да се остави на лице, което има редовен контакт и познава призования. Призовката може да се връчи също и на юридически представител, на съсед или член на семейството на призования. Всяко лице, получило призовката за сметка на призования, е задължено да му я предаде.
И по граждански, и по наказателни дела, призованото лице може да получи призовката чрез работодателя си.
Призовките обикновено се връчват лично на лицето, което е призовано, от призовкар или съдебен служител. В определени инстанции призовките могат да се връчат по поща с обратна разписка, чрез общината, полицията, прокуратурата или следствието. В спешни случаи призовките могат да се връчат по факс, чрез телеграма или по телефона. Когато лицето е с неизвестен постоянен адрес, то се призовава чрез “Държавен вестник”.
Какво да очаквам от призовкаря?
- Призовкарят трябва да покаже валидна идентификационна карта, издадена от съда или от съответен висшестоящ от следствената служба или полицейско управление, към които работят служителите, връчващи призовки.
- Към Вас трябва да се отнасят с уважение и без предразсъдъци или дискриминация.
Вашето отношение със служителите трябва да се основава на взаимно уважение и сътрудничество. Призовкарите имат отговорна работа. Доброто Ви отношение към тях е важно.
Могат ли да се връчват други документи?
Можете да получите и други съобщения или съдебни документи. Съобщенията се отнасят до информиране на лицето, че е издаден определен съдебен акт. Съдът обявява решенията си с мотивите към тях не по-късно от 30 дни от датата на последното съдебно заседание. Други документи, които могат да бъдат връчвани, са: заключенията на вещите лица, копия от исковата молба или жалбата или от съдебния акт.
Особени правила:
- Когато страна замине за повече от 30 дни в чужбина, тя е длъжна да посочи съдебен адрес, ако няма адвокат по делото в Република България. Ако лицето не посочи такъв адрес, всички книжа се прилагат към делото и се считат за връчени. Обърнете внимание, че съдът трябва да предупреди страните и свидетелите за тези последици, когато връчва първите призовки, съобщения и други книжа.
- Ако лицето, на което се връчва призовката, откаже да я приеме, това се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. В този случай лицето се счита за призовано.
- Адвокат не може да откаже да получи призовка на свой клиент.
- Ако е призован свидетел или вещо лице, но той не се яви в съда (без да има сериозни причини за това), съдът може да му наложи глоба.
- Неявяването на обвиняем в съда може да доведе до промяна на мярката за неотклонение (парична гаранция, задържане под стража, др.). На свидетел, който не се яви в съда, може да му бъде наложена глоба и съдът да постанови принудителното му довеждане на следващото съдебно заседание.
Ако сте страна по гражданско дело, ще бъдете призован само за първото съдебно заседание. Трябва да следите графика са съда за датите на следващите заседания по делото Ви. Ако сте обвиняем, заедно с призовката Ви се връчва и копие от обвинителния акт.
АЛТЕРНАТИВАТА:
Да опитаме да решим проблема без съдебна намеса
Медиация
Процесът на медиация се определя от Американската асоциацията на юристите като неформален, където трета безпристрастна страна съдейства на страните за изясняване на спора или постигане на взаимно допустимо споразумение. Медиацията може също да се използва за възстановяване на общуването между страните. В зависимост от програмата за медиация и/или индивидуалния стил на медиатора, процесът може да включва среща със страните заедно и/или среща с всяка страна поотделно на ротационен принцип.
Делата, за които се счита, че са най-подходящи за медиация са тези, при които:
– Страните имат трайни отношения;
– Страните са имали важни (бизнес или лични) взаимоотношения в миналото;
– Има проблеми с общуването между страните;
– Основните пречки за постигане на споразумение са лични или емоционални;
– Решаването на спора е по-важно от правната или моралната страна на въпроса;
– Страните искат да прекроят решението, така че да постигнат определени нужди и интереси;
– Възможно е постигане на едно споразумение по няколко различни въпроси (например, структурирано споразумение, включващо повече от обикновеното решение относно пари);
– Правото, уреждащо спора е избрано от страните и не се оспорва;
– Субективни въпроси относно фактите (например състояние на ума, умисъл) или тълкуване на страните на съществуващите обективни факти;
– Страните имат мотив да се спогодят поради липсата на време, разходи, и т.н.;
– Страните не се представляват от адвокати;
– Процесът на извършване на оценка се е провалил; и когато
– Съдът не е склонен страните да използват АМРС, при който те няма да контролират изхода от него.
ПЛАЩАНЕ НА ТАКСИ:
Когато се завежда съдебно дело, ищецът трябва да плати държавна такса и да представи квитанция за извършване на плащането.
Внасянето на държавната такса е условие за придвижване на исковата молба и за даване ход на делото.
Държавни такси не се плащат от ищци, които са работници и служители, членове на трудово- производителни занаятчийски кооперации, лица, които трябва да получат възнаграждение за направени изобретения, и ищци по искове за издръжка.
Председателят на съответния окръжен или районен съд може да освободи от внасяне на такси лица, които нямат достатъчно средства, за да платят таксите и разноските. За да се освободим от заплащане на държавна такса, трябва да представим на председателя на окръжния или районен съд следните документи:
- молба за освобождаване от държавна такса,
- декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
Декларацията дава лични данни за Вас и членовете на Вашето семейство, данни за материалното Ви положение, включително трудови възнаграждения и други доходи, както и имоти, които притежавате.
Държавните такси са определени в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието.
По време на съдебното производството, ищецът е длъжен да поема разноските за призоваване на свидетели, вещи лица и трети страни, които поддържат позицията на ищеца.
Ако ищецът спечели делото, ответникът възстановява разноските на ищеца и внесените от него държавни такси. Ако искът бъде отхвърлен или решението е в полза на ответника, ищецът възстановява разноските, направени от ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска.
В ДЕЛОТО УЧАСТВАТ:
Страните по делата
са лицата, между които е възникнал спор. Възможно е страните да се представляват пред съда от техните адвокати.
Всяка страна е длъжна да докаже пред съда това, което твърди, че се е случило. Страната отправя всичките си искания до съда в съдебно заседание писмено или устно, а извън съдебното заседание – само писмено.
Адвокатите
са юристи, които представляват страните пред съда. Тяхна задача е да защитят правата на своя поръчител. Стремят се да оборят тезата на противната страна с цел установяване на истината. Защитават тезата на своя довереник на правен език и чрез доказателствата, които представят. По време на процеса адвокатите стоят пред съда и могат да се обръщат към съдията,свидетелите, вещите лица и противната страна.
Страните сами избират своите адвокати. В някои случаи е възможно съдът да назначи адвокат или служебен защитник на някоя от страните по делото (например когато ответникът е с неизвестен адрес, когато не може да си плати на адвокат, когато е в хипотезата на чл.16 ал.6 от ГПК.
Свидетелите
са лица, които дават показания (под клетва), относно фактите по спора, които са възприели в даден момент. Щом са призовани от съда, те са длъжни да се явят и да дадат показания за известните им факти във връзка с делото. Докато говорят, те стоят прави пред съда. Призовават по искане на една от страните.
За неверни показания свидетелите носят наказателна отговорност до 5 години лишаване от свобода.
Експерти
лица с признати по съответния ред познания в областта на науката, изкуството, културата и т.н., които дават заключение за факти и връзка между факти на базата на специалната си квалификация. Експертите не могат да тълкуват и прилагат закона. Тяхното заключение не е задължително за съда. За невярно заключение те носят наказателна отговорност до 5 години лишаване от свобода и лишаване от право да упражняват тази дейност.
Прокурор
държавният обвинител е задължителен в наказателния процес. По някои граждански дела (по Закона за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани, Закона за гражданската регистрация, в производствата по лишаване от родителски права по Семейния кодекс) е предвидено участието на прокурор като представител на държавата. Ролята на прокурора по гражданските дела е да упражнява общ надзор за законност.
СВИДЕТЕЛЯТ:
Какво трябва да знаете като свидетел?
Вие или член на Вашето семейство, домоуправител или съсед сте получили призовка да се явите като свидетел по дело. Призовката съдържа името на съда, който я издава, номера и вида на делото, точната дата, час и място на заседанието. В повечето случаи получаването на призовка няма да е изненадващо. Най-вероятно сте станали очевидец на събитие или сте свързан по друг начин със случая, по който сте призован. Ако сте призован като свидетел по наказателно дело, е възможно вече да сте били разпитван от следовател или дознател в досъдебното производсто. Така или иначе самият факт, че сте призован означава, че Вие сте необходим за хода на делото и за неговото решаване. Важно е да кажете истината.
Права
По закон работодателите са задължени да разрешават на всеки, призован като свидетел по дадено дело, да ползва платен отпуск. По граждански дела разходите за нощувки и пътуване се възстановяват от страната, поискала свидетеля, ь по наказателни дела – от съда. Явяването в съдебна зала се удостоверява на гърба на призовката Ви след приключване на разпита. Издава Ви се документ, който трябва да се представи в касата на съда за заплащане на разходите. По време на разпита като свидетел може да ползвате бележки за дати, цифри и други обстоятелства, свързани с Вашите показания. Ако сте съпруг или близък роднина на обвиняемия, може да откажете да свидетелствате, без това да влече неблагоприятни последици за Вас. Не сте задължен да отговаряте на въпроси, които могат да уличат в извършване на престъпление Вас, Вашия съпруг или близък родственик.
Задължения
Задължен сте да се явите пред съда, който Ви е призовал. Неявяването без основателна причина е нарушаване на закона, което се наказва с глоба до 100 лв. и може да доведе и до принудително довеждане за следващото заседание по делото. Ако сте възпрепятстван да се явите поради сериозни причини, трябва писмено да информирате за това съда на посочения ден.
Задължен сте също да изложите всичко, което Ви е известно по отношение на делото и да дадете истинни отговори на въпросите на страните и съда. Задължени сте да казвате истината – лъжесвидетелстването е престъпление. Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 5 години за свидетел, който устно или писмено съзнателно потвърди неистина или скрие истина. Задължени сте също да останете колкото е необходимо на разположение на съда, който Ви е призовал. Моля не напускайте, без да сте уведомили за това съда.
Съдебното заседание
Опитайте се мислено да възстановите събитието, за което ще свидетелствате. Вземете призовката и личната си карта. Отидете в съда най-малко 10 минути преди началото на заседанието, за да имате време да откриете съдебната зала, в която ще се гледа делото. Повечето съдилища имат информационно табло в близост до входа на сградата, на което са посочени датата, номера на делото и залата, в която ще се гледа то. Номерът на делото, по което се явявате като свидетел, е изписан и на призовката.
Първоначално ще бъде установена самоличността Ви и отношенията, в които се намирате със страните. Преди началото на разпита съдът ще Ви посъветва да давате истинни показания и ще напомни за наказанието, което се предвижда за лъжесвидетелстване. Със собствени думи Вие ще разкажете какво знаете по случая. След това ще Ви бъдат задавани въпроси по определен ред от прокурора, другите участници в производството, подсъдимия и неговия защитник.
По време на разпита:
Казвайте само истината и отговаряйте ясно и подробно.
Не се опитвайте да отговорите на въпрос, който не разбирате. Помолете съда да повтори или обясни въпроса.
Не се опитвайте да отговорите на въпрос, отнасящ се до обстоятелства, които не помните или не знаете. Никой не очаква от Вас да знаете всичко и да помните всеки детайл.
Слушайте внимателно въпроса. Помислете и подредете в главата си събитията, след което отговорете. Съдът и страните се нуждаят от истинни и сериозни отговори.
Представяйте само фактите. Предположения не са необходими на никой.
Отговаряйте спокойно и ясно. Не задавайте въпроси на страните, на други лица в залата или на съда.
Не инициирайте диалог или словесен конфликт с никой, дори да бъдете провокиран.
Слушайте внимателно съдията и изпълнявайте всичките негови нареждания. Например, при възражение срещу зададен въпрос изчакайте съдията да Ви даде инструкция.
Важен съвет: Облечете се подходящо за явяването си в съда. Изключете мобилния си телефон, преди да влезете в съдебната зала. Никога не носете оръжие – в залата не се допускат въоръжени лица, дори и да имат разрешение за носене на оръжие.
РОЛЯТА НА СЪДА:
Съдът е институцията – арбитър в спора
Съдиите олицетворяват тази институция. След пет години на длъжността те стават несменяеми. Ползват се с имунитет. Несменяемостта и имунитетът им позволяват да вземат решения, включително и такива, които не са популярни в обществото, без да се страхуват от последици лично за себе си.
Съдията ръководи съдебните заседания и следи за спазване на реда в съдебната зала по време на заседанието. Съдията допуска доказателства по искане на страните. Въз основа на фактите, които страните са успели да докажат, съдията постановява решението си, като се ръководи единствено от закона и вътрешното си убеждение формирано от доказателствата по делото..
Съдията няма право да дава консултации и да изказва предварителни мнения по правни спорове.
Съдебните заседатели
са представители на обществеността в съдебната зала. Задължително е да са неосъждани и пълнолетни. Те имат равен глас със съдиятаи могат да застанат на различно от него становище при определянето на крайният съдебен акт. Съдебният състав събира предоставените от страните доказателства, като преценява тяхната допустимост и относимост към спора, т.е. необходими ли са съответните данни, за да се докаже тезата на едната или другата страна. След приключване на делото, въз основа на фактите, които страните са успели да докажат, съдията постановява решение или присъда, съобразено с мнението на съдебните заседатели. Ако не е съгласен с тях, пише "особено мнение" в мотивите си по акта.
КАК ДА СТАНА СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ:
За да станете съдебен заседател
първо трябва да кандидатствате пред комисия в Общинския съвет. За да бъдете избран за съдебен заседател, трябва да сте ПЪЛНОЛЕТЕН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, ДА НЕ СТЕ ОСЪЖДАН НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА УМИШЛЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СТЕ РЕАБИЛИТИРАН, И ДА СЕ ПОЛЗВАТЕ С ДОБРО ИМЕ И АВТОРИТЕТ В ОБЩЕСТВОТО. Трябва да представите свидетелство за съдимост заедно с молба – съгласие за назначаване.
Комисията в Общинския съвет преглежда кандидатурите и предлага на съда списък с имената на лицата, подходящи за съдебни заседатели. Съдилищата предварително са определили броя на съдебните заседатели, необходими за съответния съд. Съдебните заседатели се назначават за срок от пет години.
Общото събрание на съдиите от апелативния съд избира съдебните заседатели за окръжните съдилища от района на апелативния съд, Общото събрание на съдиите от окръжния съд избира съдебните заседатели за районните съдилища от района на окръжния съд.
Документът, удостоверяващ избирането Ви за съдебен заседател, е препис от протокола от общото събрание на съдиите. Ако сте избран, ще получите препис от протокола по пощата. Заедно с преписа от протокола се праща копие от Наредба № 27 за съдебни заседатели.
Задължения на съдебния заседател
Съдебният заседател не е съдия, но е равностоен член на състава, разглеждащ и решаващ делата. Като част от съдебния състав, съдебният заседател има еднакви права със съдиите и равен глас с тях. Съдебни заседатели участват в разглеждането на наказателни дела за престъпления, за които се предвижда наказание повече от 5 години лишаване от свобода. В тези случаи съдебният състав се състои от един съдия и двама съдебни заседатели. Ако предвиденото наказание е не по-малко от 15 години лишаване от свобода, съдебният състав е трима съдебни заседатели и двама съдии. По граждански дела няма съдебни заседатели.
Всеки съдебен заседател може да се запознаете с делото, като отиде в деловодството на съда и поискате делото. Деловодителят има актуален списък на съдебните заседатели.
Ще бъдете избран за съдебен заседател за период от 5 години. На Общото събрание на съдебните заседатели се избира Съвет на съдебните заседатели. Той се състои от 5 до 9 членове.
Отговорности към съда
Като съдебен заседател Вие ще заседавате поне 60 дни всяка година в рамките на 5 годишния Ви мандат. Ще бъдете уведомяван за участие в дела по пощата или с призовка. Ще бъдете информиран за датата и часа за явяването Ви в съда, но трябва да проверите на информационното табло на съда съдебната зала, в която ще се гледа делото. След уведомяването Вие сте задължен да се явите за съдебното заседание. За да се намалят ненужните отлагания на делото, е задължително да уведомите незабавно съда, ако не сте в състояние да участвате в заседанието. Важно е да се явите поне 15 минути преди началото на заседанието. Вашият работодател е длъжен да Ви разреши неплатен отпуск за времето, през което изпълнявате задълженията си като съдебен заседател. В този случай имате право на възнаграждение от бюджета на съдебната власт. При отлагане на започнато наказателно дело, запишете следващата дата и я сверете с бъдещите си ангажименти. ВАЖНО е да следите процеса внимателно, защото Вие участвате при вземането на решение и постановяването на присъдата.
- Решенията се вземат въз основа на събрани доказателства, а не по предварително убеждение.
- Обвиненото лице се счита за невинно до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното.
ОБЖАЛВАНЕ:
Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд. Страна, която присъства на съдебното заседание, на което съдът обявява окончателното си решение (с мотиви за него), трябва да подаде жалба чрез съда, който е постановил решението, в срок от две седмици след обявяване на решението на съда. За страна, която не присъства на съдебното заседание, срокът за подаване на жалба тече от датата, на която страната получи съобщение, че решението е изготвено и копие от самото решение.
Касационна жалба се подава чрез съда, който е постановил решението, в срок от един месец от датата на съдебното заседание (или от получаване на решението за страни, които не са присъствали).
ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЯ
В сила влизат решенията:
• които не подлежат на обжалване;
• срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
• по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.